Темата за хазарта периодично се повдига в България, като често се споменават рестрикции или забрана на хазартната дейност. Тези предложения се аргументират с нуждата от по-добра защита на уязвимите групи и ограничаване на случаите на зависимост. Макар мотивите да са привидно социално ангажирани, опитът от други държави показва, че подобен подход често води до непредвидени негативни последици – най-вече ръст на нерегулирания хазартен сектор, който действа извън всякакъв надзор и не гарантира по никакъв начин безопасността на потребителите.

Европейският опит

Полша: Монопол и загуби от нелегалния пазар

Президентът на Полската асоциация на хазартния бранш Зджислав Кострубала заяви по време на Европейския икономически конгрес, че монополният модел е „анахронизъм“ в днешния свят. Той посочи данни, публикувани от Министерството на финансите, според които има 50 000 домейна с незаконни игри, които са съществували и продължават да се създават. В същото време е невъзможно да се блокират всички незаконни сайтове и това действие за прилагане на закона се е превърнало в „игра на котка и мишка“ между държавата и незаконните участници.

В Полша онлайн хазартът се регулира чрез държавен монопол, предоставен на Totalizator Sportowy. Въпреки това през 2023 г. оборотът на нелегалния онлайн хазартен пазар достигна приблизително 26 милиарда полски злоти, генерирайки над 1 милиард злоти приходи. Загубите за държавния бюджет, вследствие на избягване на лицензионни и данъчни плащания, се изчисляват на около 519 милиона злоти.

Австрия: Монопол, но 70% нелегален пазар

Докато 21 държави-членки на ЕС вече са модернизирали напълно своите рамки за онлайн хазарт чрез мултилицензиране за онлайн казино игри, Австрия, заедно с Полша, поддържа монополна система. Последиците са ясни – процъфтяващ черен пазар, където хиляди играят хазарт на нерегулирани уебсайтове извън обсега на местните мерки за защита на потребителите или правителствения надзор. Експерти отчитат, че подобен модел намалява ефективността на регулацията и потребителската защита. Делът на нелегалния онлайн хазартен пазар в страната се изчислява на 70%. Според анализи въвеждането на многолицензионна регулаторна рамка би могло да донесе до 1 милиард евро данъчни приходи до 2030 г.

Норвегия: Промяна в посока на либерализация

В Норвегия темата за реформиране на регулациите в игралната индустрия също е на дневен ред. Депутатът Таге Петерсен от консервативната партия Høyre заяви, че премахването на държавния монопол е необходимо, за да се насърчи използването на лицензирани платформи и за да се повиши защитата на потребителите. Данните сочат, че приблизително 50% от онлайн залаганията в страната се извършват чрез нерегулирани оператори.

Вместо забрана е необходим балансиран подход

Европейският опит показва, че строгите рестрикции или монополният модел не решават проблема с хазартната зависимост, нито ограничават ефективно нелегалната дейност. Експертите препоръчват балансирана регулаторна политика, която включва:

· Ясна и справедлива регулация на игралната индустрия, насочена към минимизиране на вредите;

· Разумно данъчно облагане, което не стимулира операциите в сивия сектор;

· Международно сътрудничество, насочено към блокиране на нерегламентирани сайтове и обмен на информация между регулатори;

· Подобен модел позволява контрол върху пазара, защита на потребителите и реални приходи за държавата, без да се стимулира нелегалният хазарт.

Уроци от Европа за България

Забраната не е устойчиво решение за справяне с хазартната зависимост. България може да извлече ценни уроци от опита на други европейски държави и да приложи интелигентна регулация, която намалява вредите, ограничава сивия сектор, осигурява приходи за бюджета и най-важното – поставя защитата на потребителя в центъра на политиките, включително системи за самоизключване и отговорна реклама.

Само чрез такъв подход могат да се постигнат дългосрочни резултати в борбата с хазартните рискове.