„Законодателите имат не само задължение, но и морална и етична отговорност да създадат регулаторна рамка, която не просто забранява, а работи.“ Това заяви Роси МакКий, съосновател и вицепрезидент на „Телематик Интерактив България“ АД, по време на международната конференция SBC Summit 2026, която се проведе в Лисабон от 29 септември до 1 октомври.

МакКий участва в панелната дискусия „Етичните дилеми пред рекламата в гейминг индустрията“, заедно с Йеспер Кербринк, главен изпълнителен директор на Immense Group, Питър Маркъс, главен изпълнителен директор на Savvy Marketing, Николас Флайдерман, генерален мениджър на Holland Casino Online, и Франческо Родано, ръководител „Отговорна игра“ в Allwyn.

В центъра на разговора бе една от най-актуалните теми за сектора – как да бъде постигнат баланс между ефективната регулация, отговорната реклама и защитата на потребителите, без ограниченията да създават допълнителни предимства за нелегалните оператори.

България като актуален пример за новия регулаторен дебат

„Строгите забрани за реклама, както показват примерите от редица пазари, няма да решат проблема. Хазартът няма да изчезне, а съществува риск потребителите да се насочат към нелегални платформи, където ще останат напълно незащитени“, добави МакКий.

В рамките на дискусията тя представи пред международната аудитория и актуалните предложения за промени в регулаторната рамка в България. Законопроектът, предложен в края на септември, предвижда значително по-строги ограничения върху рекламата, както и допълнителни изисквания към лицензираните оператори.

Българският пример постави във фокуса по-широкия въпрос, който стои пред редица европейски пазари – как да се засили защитата на потребителите, без едновременно с това да се намалява видимостта и конкурентоспособността на регулирания сектор за сметка на нелегалните платформи.

Кой носи отговорност за рекламата на нелегалните оператори?

Специално внимание бе отделено и на присъствието на нелегални оператори в социалните мрежи и дигиталните канали. Участниците обсъдиха ролята на големите технологични платформи и възможностите за ограничаване на подобно съдържание, особено когато то достига до уязвими потребители и хора, предприели действия за самоизключване от хазартни игри.

Това поставя въпроса за отговорността далеч отвъд самата гейминг индустрия – към технологичните компании, платежните системи, медиите и останалите участници в дигиталната екосистема.

Питър Маркъс постави акцент върху доверието като основен фактор в отношенията между операторите и техните клиенти. Според него устойчивият бизнес модел изисква прозрачност, отговорна комуникация и среда, в която защитата на потребителя е част от начина, по който компанията изгражда отношенията си с клиентите.

В разговора бе разгледан и опитът на Италия, където широките ограничения върху рекламата на хазартни игри доведоха до търсенето на алтернативни форми за комуникация на брандовете. Примерът постави въпроса доколко всеобхватните забрани постигат първоначалните си цели и какви непредвидени ефекти могат да имат върху регулирания пазар.

Защитата на потребителите изисква цялостен подход

Въпреки различията в позициите относно конкретния обхват на рекламните ограничения, дискусията открои значението на ясните правила, ефективния контрол и споделената отговорност между различните участници в сектора.

Основният извод бе, че защитата на потребителите не може да се изчерпва с ограничаването на рекламата. Необходим е по-широк подход, който съчетава ефективна и основана на реални данни регулация, технологични решения за ранно разпознаване на риска, отговорни бизнес практики и последователно противодействие на нелегалния пазар.