Ангел Ирибозов , председател на УС на Асоциацията на игралната индустрия в България, даде интервю за „24 часа“ по повод на новия проект на Наредба за ограничаване на рисковото поведение при онлайн залагания. Ето какво споделя той за отговорната игра, българското законодателство в сферата и мерките, които трябва да се предприемат:

– Напоследък често се говори за „отговорна игра“ в контекста на онлайн залаганията. Какво реално стои зад този термин?
–  Отговорната игра е цялостен подход към хазарта, който цели да предпази потребителите, особено тези в риск, от развитието на зависимости. Един от най-важните инструменти в този процес са т.нар. персонални лимити. Това са ограничения, които потребителят сам задава – например максимално време за игра, лимит на загуби или сума за залагане. Така потребителят има контрол върху поведението си и по-ясна представа кога да спре.

–  А как е решен този въпрос в българското законодателство?
– В момента сме в процес на промяна. Наскоро беше публикуван проект на Наредба за ограничаване на рисковото поведение при онлайн залагания, изготвен от Министерство на финансите, Министерство на здравеопазването и НАП въз основа на изискванията, въведени с промените в Закона за хазарта миналата година. Това е безспорно положителен знак – показва желание за отговорна регулация. Проблемът обаче е, че проектът възлага прилагането на лимитите на всеки оператор поотделно, без да предвижда централен механизъм за координация. Така мерките остават фрагментирани и на практика не особено ефективни.

– Какви са последиците от тази липса на координация между операторите?
– Най-сериозният риск е „туризма между сайтове“. Ако един потребител достигне своя лимит в един сайт, той просто може да се премести в друг и да продължи да играе, без ограничения. Това напълно обезсмисля целта на лимитите и подкопава усилията за защита на потребителите.

– Какъв е опитът на други държави? Има ли работещи модели на централизирани системи?
– Да, и те вече показват положителни резултати.Водещи европейски юрисдикции вече използват централизирани системи за проследяване и прилагане на лимити. Такива решения позволяват личните ограничения на потребителите да се спазват независимо от това в коя платформа се играе. Това е реална, работеща защита – не фрагментирана, а единна и ефективна.

Например Германия разполага с национална система OASIS, чрез която самоналожените забрани и лимити се прилагат автоматично към всички лицензирани оператори. Без обща система за контрол, индивидуалните мерки губят своята ефективност.

– Как стои въпросът с нерегулирания пазар в България?
– Това е огромен проблем. Според НАП над 6400 нелицензирани сайта оперират на българския пазар. Много потребители са в сивия сектор, където няма никакъв контрол, лимити или механизми за подкрепа. Това е сериозна заплаха за уязвимите групи, а и за държават, която губи доверие от потребителите, както и реални приходи.

– Какво предлага Асоциацията на индустрията за отговорна игра в тази ситуация?
– В нашето становище по Наребдата  за ограничаване на рисковото поведение при онлайн залагания, което вече сме входирали, настояваме за въвеждане на централизирана система за лимити и самоизключване, обвързваща всички лицензирани оператори. Това ще гарантира, че когато един потребител зададе лимит или реши да прекрати играта си, това решение ще бъде валидно за цялата лицензирана хазартна екосистема. Така се постига реална, а не символична защита.

– И ако не бъде въведена такава система?
– Рискуваме всичко да остане просто добро намерение на хартия. Без централизирана координация, България ще изостане от добрите европейски практики. А потребителите, особено най-уязвимите, ще останат изложени на сериозни рискове. Системното решение не може да бъде постигнато с фрагментарни мерки.

Източник: „24 часа“