През нелегалния хазарт се засилват сивата икономика, трафикът на хора, прането на пари, трафикът на наркотици и дори трафикът на оръжие. Незаконният хазарт води до завишаване на криминогенната обстановка в страната. Това коментира заместник-министърът на вътрешните работи Филип Попов по време на кръгла маса на тема „Борба със хазартната зависимост и незаконния хазарт“, проведена под егидата на вицепремиера Атанас Зафиров. Във форума участваха представители на МВР, ГДБОП, НАП, социолози, психиатри, както и представители на браншовите организации в игралната индустрия. Асоциацията на игралната индустрия в България (АИИБ) бе представлявана от председателя на УС Ангел Ирибозов.

Според Атанас Атанасов, зам. председател на Комисията по бюджета в парламента, който беше и модератор на форума, има крайно популистки изказвания и поведение по отношение на хазарта, което не води до нищо градивно.

Темата за нелегалния хазарт, който е огромен проблем и по думите на Филип Попов е и пряко свързан с хазартната зависимост, беше сред акцентите на обсъжданията. На темата за незаконния хазарт обърна специално внимание Румен Петков, който е бивш вътрешен министър и председател на политическа партия АБВ. Той обясни, че „сме много силни да излезем и да кажем, че ще забраним хазарта, ще забраним рекламата на хазарта и какво правим с легалния хазарт“, но уточни, че всъщност истинският проблем е незаконният хазарт.

Петков допълни, че в легитимни хазартни сайтове „малолетни и непълнолетни няма как да участват“. „Никой няма да рискува лиценза си и да го смачкат. В незаконния хазарт няма такива притеснения“, допълни той.

„Много по-лесно е да громим хазарта и да го забраняваме, а всъщност трябва да си дадем сметка, че в европейските държави през последните месеци има друга тенденция. Във Великобритания категорично отхвърлят перспектива да се забрани рекламата на хазарт във футболните клубове. Започва и дискусия в Нидерландия, а там е централата на Европол и ще започне разговор в цяла Европа“, каза още Петков. Според него трябва да се разшири дискусията за превенцията на уязвими лица, като се включат местните власти, МВР, Министерство на образованието.

Той очерта и друга важна тема, която е свързана с управлението на средствата, които се събират от индустрията по отношение на превенцията на уязвими лица. „Ние имаме контрол върху финансите, които постъпват от хазарт, но не знаем как се управляват тези пари, които секторът внася за превенция, защото влизат в общия бюджет“, каза той и допълни, че парите от черен хазарт отиват за купуване на влияние, за незаконни дейности. „Това са неконтролируеми пари“, уточни той.

Заместник-директорът на ГДБОП Боян Раев отбеляза, че дирекцията има механизъм да се бори с незаконни сайтове. Павлин Петров от ГДБОП допълни, че както много други неща от живота ни са се пренесли в интернет, така се е случило и с хазарта. През последните 10-15 години на този пазар у нас навлизат чуждестранни организатори с дейност зад граница, които се опитват да завладеят и пазара у нас, допълни той.

Според психиатъра и директор на болницата „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова младите хора най-често опитват хазартната игра, за да усетят адреналина, в незаконни сайтове и според нея така се стига до зависимостта. Тя уточни, че зависимостта не е квалифицирана като заболяване или отклонение. В регистъра на уязвимите лица по Закона за хазарта за последните две години са вписани около 50 000 души. За сравнение броят на регистрирани алкохолици е над 200 000 души.

Легалният хазарт у нас е подложен на доста сериозен контрол. През последните години бяха вложени усилия за анализ на сектора, коментираха от Националната агенция за приходите (НАП) и припомниха, че за справяне със зависимостите е в ход съвместна кампания с Агенция „Митници“.