УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

По предложение по внесен проект вх. № 49-354-04-360 от 15.12.2023 г. за изменение и допълнение на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2024 г. № 49-302-01-76, внесен от Министерски съвет на 24.11.2023 г., приет на първо гласуване на 11.12.2023 г. (по-долу Законопроекта), представяме на Вашето внимание следното становище:

Игралната индустрия в България е сектор, който се развива в регулирана среда от повече от 25 години. Това е индустрия, която дава своя принос в икономическото развитие на страната, осигурява множество работни места, вкарва чуждестранни инвестиции в икономиката и води до технологично развитие на българските производители на игрално оборудване и софтуер. В бранша работят над 500 високо технологични фирми, които разработват и доставят продукти за този сектор, в страната оперират 323 организатори на хазартни игри в игрални зали, 17 организатори на дейности в казина, 84 разпространители и вносители на игрално оборудване, 21 онлайн организатори на хазартни игри. Бизнесът осигурява работа за над 80 000 души, а приходите в бюджета на страната са над 350 милиона лева на година.

Игралната индустрия е сектор в икономиката, който осигурява средства за множество социални дейности, чрез заплащаните от нея данъци и такси, а също така осигурява възможности за развитие на спорта и културата в България.

АИИБ е изразила категорично становището си, при проведено обсъждане в Министерство на финансите през месец ноември тази година, че таксите по чл. 30, ал. 5 и 6 от Закона за хазарта не следва се променят, тъй като това няма да доведе до желания от държавата ефект, а именно събирането на повече средства в държавния бюджет, а ще предизвика множество фалити в бранша, които ще повлияят негативно на икономиката.

Нещо повече, завишените с 300 % такси за поддържане на лиценз не съответстват на принципа за пропорционалност на размера на таксата спрямо предлаганата административна услуга, а повишаването на алтернативния данък за организаторите на хазартни игри по ЗКПО с 60 % е необосновано и ще доведе до негативни последици за малките и средните организатори в бранша.

Обръщаме специално внимание и искаме да подчертаем, че прецизирането на сроковете, залегнали в Законопроекта, в които лицензирани организатори на хазартни игри следва да доплатят новите такси, предвидени в Законопроекта, а именно – подаване на декларация и плащане на таксите до 28 февруари, също ще предизвика негативен резултат от предложените от Народното събрание нови такси в Закона за хазарта. Категорично възразяваме срещу така предложения срок за внасяне на таксите по чл. 30 от ЗХ.

Налагането на нови, оказващи сериозно влияние върху цял един сектор на икономиката законодателни промени, чрез внасянето им в последния момент от народни представители е допустима но не и добра практика, защото прилагането и може да доведе до непредвидим и неефективен резултат, във вреда на държавния бюджет. Законодателно решение, прието без обществено обсъждане и оценка на влиянието му върху бизнеса, ще принуди много организатори в сектора да прекратят дейността си, поради заплаха от фалит или отнемане на лицензи, а по този начин планираните средства в Държавния бюджет няма да постъпят.

Предлагаме, ако така предложените такси се приемат от Народното събрание, да бъде прецизиран срокът за тяхното заплащане от организатори на хазартни игри, получили лицензи преди влизането в сила на измененията в Закона за хазарта, като се даде възможност за тяхното пропорционално разсрочване, съобразено със срока до изтичането на съответния лиценз. По този начин ще се даде възможност на организаторите да работят и да имат възможност да заплащат, както винаги досега точно и в срок задълженията си към държавата. Това ще позволи на сектора да запази високо технологични специалисти, да продължи да се развива и да извършва дейността си с отговорно отношение към потребителите на игрални продукти и услуги.

Линк към пълното становище.

С Уважение,

Ангел Ирибозов

Председател на УС.